Автор е на редица книги в жанра „женска” и „историческа” проза. Много от произведенията ѝ са преведени на български и на сръбски език и са публикувани в руската и в европейската преса. Историческият ѝ разказ „Коленка“ е публикуван в литературното списание „Луч“ (2013 г.) на Съюза на писателите на Руската федерация. Лауреат е на Уралската награда „Бяло крило“ и на всеруската литературна награда „Бяла дъска“. Има диплом „За отлични постижения“ от III Международен конкурс в Дюселдорф (Германия). Много нейни разкази и публицистични статии са публикувани в българските издания на „Русия днес“, „Черно и Бяло“, „Български експрес“, „Велинградски темпо новини“ и др. Статия за черногорския светец Петър Петрович Негош е преведена на сръбски и публикувана в сборника „Сазвежба-21“ (Сърбия). Има Грамота и възпоменателен знак на Россотрудничество в България „За принос в опазването на руската литература“ и „Литературата е средство за дипломация“ (2019 г.). Наградена е и със знака на лауреата на годишната литературна награда „Героите на Великата победа“ (2020 г.). Автор е на Международния благотворителен творчески проект „Подарете на света приказка“. В рамките на проекта са издадени няколко детски книжки с илюстрации на известни руски, български и естонски художници.
Член е на Съюза на писателите на Сърбия и Русия – SCOR. Съпредседател е на Международната асоциация на писателите България-Русия-Сърбия. Автор и координатор е на международния творчески литературен проект „Славянска лира”. За България Ина казва:
„С особено чувство се отнасям към България и към жителите ѝ. За пръв път бях в България още през далечните 80-те години на миналото столетие в състава на комсомолска делегация. Но сега, когато мога да я посещавам като турист, обикнах страната ви още повече. Много се интересувам от културата на българския народ и неговата история. Струва ми се, че ние — руснаци и българи, много си приличаме, има много общо между нас.
Впечатленията ми за страната ви се изразиха в цикъл публицистични статии за България: „Книги, рози и хрущялка“ и „Книги и море“, които руснаците четат с огромен интерес. След това се появи и повестта ми „Безметежност“, чието действие се развива в България. Тя показва преимуществата на мирния живот пред различните прояви на тероризъм и национализъм. Приятелката ми Тодорка Язаджиева-Гьобеклиева я преведе на български език.“
Член е на Съюза на писателите на Сърбия и Русия – SCOR. Съпредседател е на Международната асоциация на писателите България-Русия-Сърбия. Автор и координатор е на международния творчески литературен проект „Славянска лира”. За България Ина казва:
„С особено чувство се отнасям към България и към жителите ѝ. За пръв път бях в България още през далечните 80-те години на миналото столетие в състава на комсомолска делегация. Но сега, когато мога да я посещавам като турист, обикнах страната ви още повече. Много се интересувам от културата на българския народ и неговата история. Струва ми се, че ние — руснаци и българи, много си приличаме, има много общо между нас.
Впечатленията ми за страната ви се изразиха в цикъл публицистични статии за България: „Книги, рози и хрущялка“ и „Книги и море“, които руснаците четат с огромен интерес. След това се появи и повестта ми „Безметежност“, чието действие се развива в България. Тя показва преимуществата на мирния живот пред различните прояви на тероризъм и национализъм. Приятелката ми Тодорка Язаджиева-Гьобеклиева я преведе на български език.“
Загрузка...