Опасностите

Всеки ден от живота си, човек е изложен на опасности. Те са толкова много, че той дори не им обръща внимание. Сутрин се събужда, изпива кафето си сам или с любим човек, излиза и не знае дали ще се прибере. А колко много са тези, които губят живота в съня си. Спокойно, без дори да усетят. Опасност има навсякъде. Но тя винаги се приема като емоция, изживяване и адреналин. Едва ли подозира този, който е решил да изпревари голяма колона автомобили, какво може да стане, ако насреща му излезе кола. Дали застрашава собствения и на другите хора живот? Ако мине, значи е велик. Ако не, то някой ще му е виновен, че е карал бавно и според пътната обстановка.
Един строител, преди да започне работа винаги си прави план на деня. Това ще направи, след това друго, за да му излезе добър надника и да е доволен. Но ако бърза за големите пари и срокове, той може да не прецени ситуацията и да падне от скелето. Или да не съобрази, че му е прегънат кабела и да го убие високото напрежение.
Шофьорите, когато се качват на камионите, те знаят, че трябва да са много внимателни, защото от тях зависят и целостта на стоката, и времето за транспорт, а и здравето на участниците в пътната обстановка.
Миньорите живеят ден за ден. И ако оцелеят на стотици метри под земята, то не след дълго вече имат увреждания за цял живот.
Опасностите са на всяка крачка и всички ги смятат за част от своя път.
Почти всеки от нас е губил близки хора. Знаем какво е, когато любим човек гасне пред очите ни и ние не можем да направим нищо за него. Тогава виждаме опасността, но сме я превърнали в рутина и живеем с нея всеки ден. Така живеят и летците, водолазите, моряците, лекарите и много други.
На война винаги има някой, който да не изпълнява заповедите на командира. Излиза от окопа и заявява, че не му пука. Стреля срещу врага, не съобразил за мощта му. Тогава излага на опасност всички войници, които са се укрили, за да се съхранят. Може да убие и себе си, и всички останали. Тогава командирът може да вземе решение да застреля своенравния и невъзприемащ ситуацията военнослужещ. И то с цел опазване на целостта на ротата.
За опасностите в ежедневието почти не се говори. Те са статистика от живота на всеки човек. Той ги посреща сам, изживява ги, оцелява и продъжава напред. Някои нямат този шанс и потъват в лотарията на риска.
Животът е оцеляване. Наша отговорност е да го направим приятен за живеене. Да не се ядосваме. Да не се травмираме излишно. Да не изпадаме в паника от нещо, много преди да е дошло. Да сме готови да отблъснем опасностите, а не като наблизат, да се загъваме с две одеала и да чакаме най-лошото. И когато всичко отмине, да се обърнем назад, колкото да отбележим, че е свършило и да продължим напред.
Опасност също е, когато човек се зарови в неща, за които няма нужните знания и допусне да обсебят и без това крехката му психика.
Има опасности. Но човек също е опасен. И със силата на духа си, може да се противопостави на всичко, което му се изправи насреща.
Силни сме.
Вярваме.
Можем.

Явор Перфанов
17.03.2020 г.
Г.Оряховица

Снимка: Антон Соколов

:)