Я знаю

АЗ  ЗНАМ

Аз знам, отново искам да те видя,

макар че няма да се случи.

Какъв човек си ти, какъв Месия –

държащ в сърцето всички ключове!

Потоците, извиращи от Тебе

са прекосили хиляди оброчища

и аленеят в горски хребети –

Слънцата топли на живота ти.

Във нежно езерното на очите,

аз припознавам моята Вселена.

Не мога думите да спра – политащи,

защото Ти си вече Част от мене.

Остава само, много да се моля

на бурята пределът да отмине.. .

И в някой друг живот да бъда твоя –

сълза, копнеж, оазис сред пустиня!

Десислава  Георгиева        

Я знаю

Я знаю, хотела б увидеть снова

Тебя. И если вдруг не случись,

Запомню громадного — вот такого,

Несущего в сердце своём ключи.

Бурлящей жизни твоей потоки 

Омыли бессчётно святынь пески,

И кистью божественной, светлоокий,

На спины гор ты нанёс мазки.

В глазах твоих, будто в воде озёрной,

Прозрачность Мира — без штор и шор.

Хвалебных слов уронила зёрна,

А ты благодатью во мне взошёл.

И что осталось? Молюсь отныне,

Чтоб буря стихла, замолк прибой,

Чтоб в новой жизни мне стать пустыни

Песчинкой — лечь под твоей стопой…

Мария Бондарева