Вятърът вълшебник
Вятърът вълшебник
Тази вечер вятърът ни дари,
с типичен за зимните месеци хлад.
И мракът, след него тихо върви,
усмихвам се, чувствам се толкова млад.
Защото в студа, човекът разбира,
топлината какво е и що е прегръдка.
И без да ги търси, той ги намира,
отпива, преглъща, до следваща глътка.
Вълшебник е вятърът, щом носи ни радост,
събрал ни далеч от студа, с човека любим.
И слушаме, как клони навън си спомнят за младост,
говорят си тихо, докато заспим.
Явор Перфанов
04.02.2020 г.
Г. Оряховица
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.