Вечерта

Вечерта

Вечерта остава с нас само няколко часа,
идва след залеза, в уют ни облича.
Подрежда звездите, ето — украса,
на светло се вижда, кой ни обича.

Хората, заедно вкъщи събира,
докосва дори този, който е сам.
Когато вечер човек се прибира,
търси в огнището, огъня там.

Топли ръцете преди да заспи,
човека любим, с обич прегръща.
А вечерта, до зори над съня му ще бди,
и така, след всеки залез при нас ще се връща.

Явор Перфанов
29.11.2019 г.
Г. Оряховица

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

+2
06:31
768
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!