Вече далечни

Вече далечни

Отдавна, а сякаш бе вчера, когато,
по вече далечна жена сърцето си губих.
Да чувам гласа ѝ, по-скъп и от злато,
който стопи се, едва щом се влюбих.

Тишината тогава затвори вратата,
нямаше думи, нямаше глас.
И все по-далечни ни бяха сърцата,
чужди, не помнеха нищо за нас.

Днес, по своите пътища тръгнал е всеки,
радва се, страда, някак живее.
Но някъде там, в сърцата ни свети,
спомен, който до края ще тлее.

Явор Перфанов
15.02.2020 г.
Г. Оряховица