Узряване

— Защо е нужно да се чака толкова много време да узрее един плод? — питаше се Павел докато се разхождаше в двора. — Не може ли още когато го засадиш да узрее след няколко часа?

Младият мъж спря пред едно от дърветата, което бе отрупано с ябълки. Бяха се зачервили, но имаше още време докато узреят. Земята се бе понапукала от жегата. Очакваше се дъжд според прогнозите. Павел извървя няколко крачки и седна под големия орех. Няколко орехчета бяха паднали на земята все още зелени.

— Кога ще узреят орехите? — питаше се Павел. — А гроздето? И ябълките? Да усетя сладостта на всеки един плод. Може би трябва да преминат през различни изпитания. През буря. През вятър. През порой. Да устоят и на горещините. И едва тогава ще узреят. Защото всичко това носи сладост в плода. Както и при хората. Не може да узрее човек в детските си години. Всяко едно изпитание добавя по лъжичка сладост в сърцето. Защото човек е успял да се пребори. Да надвие всичко, което се е изпречило на пътя му. И едва тогава може да се каже, че е зрял. Достатъчно преживял, за да има носи радост на другите. И достатъчно силен, за да се задържи на клоните на живота.

Явор Перфанов

24.07.2024 г.

Г. Оряховица

<img height=«16» width=«16» alt="