Усмивка в тишината

Усмивка в тишината

Тихо е.
Толкова тихо,
че да се реже може с нож тишината.
Парченце за мен, така ме усмихва,
като нота осмина, в нежна соната.

С малко тъга, но красиво звучи,
истинска, с индиго не се прекопира.
Не се вижда, но отваря очи,
тишината, само с любов се разбира.

Тихо е.
Не очаквай внимание,
щом тишината в дома ти гостува.
Говориш с душата си, няма мълчание,
имаш ли я, Човекът в теб съществува.

Явор Перфанов
16.12.2019 г.
Г. Оряховица

 

Прочли стихотворение или рассказ???

Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.

0
06:39
516
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!