Щастието

То идва тогава, когато осъзнаеш това и се зарадваш.

И изживееш този миг.

Разказ от книгата ми «До следващото влюбване».

:)

Щастие

    То е около нас. Виждаме го всеки ден. Усещаме го, но не можем да му се насладим. Никой от нас не може да даде определение, какво точно представлява щастието. А в същото време се борим за него. И когато се сбъдне някоя наша мечта, ние не сме готови за нея. Тогава идва чувството за тъга. Безпричинно, ненадейно и тъжно.

Щастието е плод. И обикновено се стига с ръка. Понякога е по-трудно и се налага да положим усилие, да сложим една стълба, да се качим, да протегнем ръка и да си го откъснем. Можем да си го вземем, само когато е узряло. Тогава в нас ще остане сладостта от него. Чакаме ли твърде много, то може и да изгние, да не ни доставя удоволствие и да го хвърлим.

Колко красива есен е сега. Аз съм щастлив, защото имам възможността да се радвам, като виждам как се оцветяват листата всеки ден. И се питам, защо е нужно природата да рисува толкова красиво, след като след няколко седмици, тези листа ще паднат на земята? Струва си, може би, заради откраднатите мигове на есенна наслада. И ето, че точно навреме излиза и вятър, южняк, топъл. Сякаш по план, за да подреди картините в изложба по земята. И първите зрители, ще са самите клони, дали живот на тези листа. Щастлив съм, защото мога да виждам това.

Имам близки хора, които често пренебрегвам, заради това, че се боря да бъда добре. Но осъзнавам, че всъщност щастието е точно в тези хора, които ме обичат. Които се радват, като се прибера. Мълчаливо навеждат глава, когато съм ядосан. Не ми се сърдят, напротив, стоят до мен и усещам опората им. Това е щастие.

Здрав съм. Ето, едно от най-важните неща, без които живота е немислим. Но някак не обръщаме внимание на здравето. Може би защото не сме се борили за него, а ни е дадено наготово. Раздаваме се на работа, съсипваме се и накрая хем не сме постигнали нищо, хем не сме и здрави. Няма нищо по-хубаво от това да си поемеш дълбоко въздух и да си кажеш, че без пари може, но без здраве-не и да се радваш, че имаш такова богатство. Това е щастие.

Любовта. Тя не се пипа, но се усеща. Не знам как изглежда, но вярвам в нея. Затова й се радвам, колкото и да е тя, и малко, и много, ми носи толкова нужната ми топлина. Запълва дупчици от стари рани, кара ме да се чувствам жив и ми дава страшна сила. Въпреки, че понякога от обич дори не ми се яде, аз се чувствам силен. Достатъчно ми е, че някой си мисли за мен и ме обича. Това е щастие.

То се среща навсякъде. Тук е, сред нас. Понякога е човек, друг път е дума, целувка, прегръдка. Може и да е красивата есенна вечер, топла и споделена.

То е толкова просто, че само един наивник би повярвал в него. А е хубаво. Толкова хубаво, че е заразно. Когато видим щастлив човек, веднага ни се иска да бъдем като него. А е толкова простичко. Но ние, нали сме си умни, няма как да не усложним нещата. А колкото е по-сложно, толкова по се чупи и става скъпо удоволствие. И тогава страдаме, защото виждаме, че дори и да имаме пари, ние не сме щастливи. И тъгуваме. И смятаме, че е безпричинно, но причината е, че целейки се нависоко, пропускаме истински важните неща.

Щастието е тук.

Щастието ни чака.

Нека да бъдем щастливи!

Явор Перфанов