Розовата фланелка

Това, което най-много отива на детето е усмивката. Тя е като слънце, което грее в един дом. Чистите лице, сърце и душа са нещата, които осмислят живота в обществото. И както всичко, което може да е чисто, така и детската усмивка лесно би могла да се изгуби в сивотата на ежедневието. Всяко дете расте в семейство. Родителите се грижат за възпитанието на своето поколение. И когато тръгне на училище, доскорошният хлапак вече поема отговорности. Да е старателен, уважителен, любознателен. Да постига добри резултати в учебния процес. Всяко дете има своите възможности. Както умствени, така и материалното положение на семейството, в което живее. Когато ученикът е беден и ходи с чисти, но стари дрехи, незнайно защо, за другите деца той се превръща в мишена. Упражняват върху него силата на неукрепналите си тела. Започват така наречения тормоз първо с думи. При най-малкото вдигане на главата на бедното дете, когато е получило отлична оценка, веднага самочувствието му бива стъпквано от нелицеприятни определения. Наричат го «зубрач». Нарочват го за натегач и когато вдига ръка, за да попита нещо, което не му е ясно. А детето, от страх не иска да свършва учебния час, защото е наясно с това, което го очаква в междучасието. Подигравките за обувките от миналия век, за стария телефон и сандвичите му, приготвени вкъщи, заключват детската усмивка. Така се потискат и най-чистите и искрени емоции. Детето започва да се замисля преди всяко действие. Губи непринудеността си. Страни от хората и се затваря в себе си. А точно тези хора не харесват различните от тях. Чувстват се добре и достойни и със самочувствие, когато всички са едни и същи. А в същото време, когато обикалят магазините се впечатляват от уникални неща. От нещо, което другите нямат. Готови са да дават мило и драго, за да го имат.
Тормозът в училище и амбициите на родителите, поглъщат думите на различното дете. То става мълчаливо. Ме пита, не говори. Не казва какво мисли. Гледа телевизора, но в главата му никой не вижда какво се случва. Точно такива деца са потенциални престъпници. Те не могат да споделят. Самочувствието им е толкова ниско, че понякога може да доведе до това да се крият от другите. Не могат да погледнат хората в очите и да кажат, че искат нещо. Нямат сили за това. И предпочитат да откраднат. Без да се замислят дори за последиците. Дават си ниска себеоценка. Не искат да се борят за това да постигат цели, защото не виждат смисъл от това. Много по-лесно им е хората да ги имат за много по-ниска класа. И така, детето свиква никой да няма претенции и изисквания към него. Така разбира, че животът е по-лесен и се движи по течението. Този тип деца са лесна плячка за недобросъвестни хора, които за да не си цапат ръцете ги въвличат в свои игри, от които да имат изгода.
Има деца, чиито родители са много богати. Осигуряват им висок стандарт на живот. Позволяват си да ходят на различни екзотични места. Хранят се в изискани ресторанти и имат пари за всичко. Такива деца също мога да бъдат изолирани от другите в училище. И то по същата причина, каквато е и при бедните. Това, че са различни от общата маса ученици.
Тези, които прилагат силата си в или извън класната стая, когато пораснат и си поемат живота в ръце, обикновено не постигат нищо. В сърцата им е останала злобата и завистта, които ги разяждат дори и физически. Търсят причината за неуспеха си в другите и са завършени неудачници.
Заключената усмивка в детсвото може да остави белези за цял живот. Отключва се само, когато порасналото дете срещне сродна душа или хора, които да оценят това, което има. Само тогава то може да се чувства пълноценен човек. Преживяното в училище е урок, който ще преподава на децата си, как да се държат. Ще ги учат на уважение както към своите учители, така и към съучениците си.
Тези, които са тормозили, много по-късно разбират какво са причинявали на страдащите, различни деца. И когато случайно се срещат на улицата, все още може да се усеща напрежението между тях. И всичко това, само заради различните възможности, които имат децата.
Тормозът е грозно нещо.
Училището ни кара да виждаме добротата.
Нека се учим на толерантност и взаимно да си помагаме.
Нека спрем тормоза в училище!

Явор Перфанов
25.02.2020 г.
Г.Оряховица

:)