Работното място

Работното място

Аз съм влюбен в работата си. Но не с онази любов, която е между хората. В нея единият дава всичко, а другият е безразличен. Обикнат ли я, работата отговаря с обич и дава резултати, които ни удовлетворяват.
Работата ми е тежка. Трудът понякога е непосилен, но благодарение на ритъма и темпото, които съм си създал през годините, имам сили, за да продължа напред. Случвало ми се е да ида на работа с умора. Но не от предния ден, а от тъга от преживяни неща. И на края на работния ден се чувствам пречистен. Дори не ми се прибира, толкова енергия ми дава. Радвам се на плодовете на труда си. Зазиждам стари чувства и никой няма да ги види, дори и самият аз. И ред по ред, тухла по тухла, миг след миг, създавам красота. И аз се радвам, и хората са щастливи. Те обичат новата си къща, а аз съм влюбен в работата. Всички сме доволни.
Тъжно е, когато видиш как някой отива на работа с нежелание. Отдалече си личи, че работи само, за да оцелява. Въздиша, пъшка, плюе, пуши и псува. Целият му свят е крив. Криви са му и хората. И нетърпението му да свърши този работен ден се отразява и на крайните резултати. Бракувана продукция, некачествени изделия, работа свършена отгоре отгоре. Тези хора са такива и извън работното време. не знаят какво да правят докато почиват. Лягат на дивана, гледат телевизия, пият нещо и така, дните им минават без да имат спомени, без да са оставили диря. Търсят причина за сивотата си в другите хора. Все някой им е крив. Другите не разбират, само те са най-качествените в живота. Комплекси за малоценност изпиват и малкото доброта в сърцата им. И нямаше да е толкова лошо, ако те предаваха това и на други, слаби по характер като тях. Учат ги, че работата не била заек да избяга. Че работа ли е, не ми я хвали. Че лека работа няма.Че не са маймуни, за да стават хора с труд. Все не им стига заплатата и стават основни дразнители и интриганти в колектива. За тях е важно да има скандали и кавки между персонала, за да не се вижда нежеланието им за труд. И този, който си обича работата се превръща в черната овца. Започват да му завиждат. Усмивката му им се вижда като нещо излишно и глупаво. Мечтите му за по-добър живот и да постига цел след цел го определят като непоправим наивник. И само любовта му към работата може да го спаси от тази злоба и завист. И да не приема поканата на мързеливите да прави напук и да спъва работния процес.
Старите хора са казали, че тъгата в душата се лекува с умора на тялото. Само с труд човек може да забрави разочарования и любовни мъки. И ако една рана причинена от любим човек боли, то работата я посипва с благородство и я лекува. Заздравява, но остава белег. Трудът е наследство от нашите родители, което единствено остава до края на живота ни. С честен труд няма да забогатеем, но сме богати с това, че сме дали най-скъпото, а именно времето си. Това е, което никой не може да ни върне и няма цена.
Работното място е вторият дом на душата. Приемаме го чисто, така и трябва да го оставяме на края на работния ден. без боклуци. Да не си личи и грам от трудностите, през които сме минали. А който разбира и е постигал всичко с желание и воля, той ще ни разбере и ще оцени това, което правим.
Работата крепи човека.
Работата пречиства и дава сили да се продължи напред.
Работното място дава онази любов, за която копнее всеки от нас. Не тази, между хората, които често ни забравят.
Обича ни толкова, колкото я обичаме и ние.

Явор Перфанов