Прегръдка в синьо

Прегръдка в синьо

Лято е. Топло. Хората събличат дебелите дрехи и оставят назад спомени и мисли, които им тежат. И всяка стотинка, събирана през студените месеци се превръща в песъчинка от брега на морето.

— Дами и господа, добре дошли!
Разголвайте тела, мисли, души.
Живителната сила на моите води
отнася онова, което ви тежи.

Ръце, протегнати за прегръдка, за която знаем, че никога няма да ни бъде отказана. Умората се крие някъде там, зад скалите. Не мислим за нищо друго, освен за насладата от изживяното във всеки миг. И морето, като всички нас, копнее за прегръдка. Потушава бурите в себе си. Отблъсква тъгата си с всеки отлив. А с приливите ни докосва. Посрещаме изгрева всяка сутрин. Пожелаваме си нещо хубаво. Мечтаем. А морето е като огледало, в което слънцето се оглежда, преди да се покаже пред нас. Малко суетно, преглежда всеки лъч. И едва, когато се увери, че всичко е наред, се изправя над хоризонта и дава щедро най-хубавата си усмивка. С всеки час от деня, радостта от споделеното се превръща в магия, чиято тайна се крие в най-дълбоките места. И в душата. И в морето. Това, което не може да се обясни с думи и не може да се изговори е най-ценното, оставащо с години наред в сърцата ни. Не позволява да замръзнат дори в най-студените дни.

-Аз, морето, силно преживявам
всяка история, всяка съдба.
С учестен пулс ви признавам
за срещите с вас и Любовта.

Когато с парфюм «Коралова тайна»
примамвам далечни ветрове,
дръзко в огромната зала игрална
залагам богатство срещу грехове.

Когато душата ми, тюркоазена пяна
на по̀здрави влюбени отвръща,
изпращам бисерна мида желана
и трепетен, дивен сън ме обгръща.

Когато разлюбени в мен се оглеждат
отнасям спомени, мечти, копнежи.
Солта пречиства. Носи надежда.
Въздишам… с мощни водовъртежи.

Колко ли трябва да обичаш хората, за да им даваш прохлада, когато чувствата изгарят? Колко сила е нужна, когато имаш възможността да обръщаш кораби, да вилнееш с бурите, а да раздаваш нежност в онази синя прегръдка, която не задушава? Това го умее само морето. И предупреждава, дори когато силно обичаме, да не губим разсъдъка си. Да се радваме на мига. Защото, много от нас не са доволни от това, което имат и се насочват към дълбокото, за да търсят по-голяма страст. А това крие опасност. И морето, и ние знаем, че дните, през които се радваме на синята прегръдка са преброени. Идваме за малко. Даряваме го с нашата радост. То ни отвръща с най-чистата си обич. Прибираме се там, откъдето сме дошли. Раздаваме енергия и нежност събирани по пясъка на близките си хора.

-Когато с шепи всеки ме прегръща
и тихо изрича: „Довиждане, море”!
Тогава всичко в мен се преобръща.
Оставам с моите чувства насаме.

Минават дни. Увлечени в работа и грижи, забравяме за морската шир. А морето? Неговото желание да се чувства нужно? Това остава в дълбините. Там, където дори да е бурно, никой няма да го види. Усеща се само по поведението му. Излъчва хлад.

-Емоциите — във вълни преливат
размишлявам мълчаливо и мечтая.
Характера си буен скривам и
щастливо за Вечността се венчая.

Слънцето отново се оглежда, но се скрива зад облаци, защото няма пред кого да се покаже. Ще го видим едва, когато се издигне високо и достигне до нас. Морето има нужда от прегръдка и през зимата. Също като хората. И ако не можем да му я дадем, то нека поне да го допуснем до мислите си. Защото то ще ни помогне да преодолеем тъгата.

Рапани прикирити в скалите шептят:
— «То… бурно, ненаситно обича.»
Очите ми пленително блестят.
Задъхано, без срам се разсъбличам

Когато има буря и вятърът разхвърля вълните, някъде на хоризонта е надеждата, че и лошото време ще отмине. И морето има способността, дори когато е забравено да приеме отново нашите прегръдки. Да, ние ще протегнем ръце към него едва през лятото. Но ще дарим прегръдката с най-чистото, което имаме, душата.
А морето ще ни допусне до своите съкровени дълбини.

-Когато нощем с Луната се любя
и дълбините ми трептят в екстаз
тогава кораби посоките губят,
ала сърцето ми блести като елмаз.

2020 г.
Миглена Хаджипенчева©
Явор Перфанов©

:)