Преди и след

Преди и след

И няма ден, когато да не мисля за теб,
за топлината и любовта, които ни раздаваше.
Тръгна си, мамо, и всичко дели се на «преди» и на «след»,
има тъга, а докато беше с нас я нямаше.

Поглеждам навън, не виждам звездите.
Зима е. Небето зад облаци е скрито.
Вали, и всяка снежинка напомня за дните,
в които нямаше студ и не бе толкова тихо.

И нямаше болка, и нямаше страх,
дори тъмното на Земята го нямаше.
И тогава, аз да не страдам избрах,
знаех, на усмивката ми се радваше.

И вече години живеем без теб,
но с топлината, която остави.
Преди нямаше студ, няма и след,
и никой никога не ще те забрави.

Явор Перфанов
06.02.2020 г.
Г. Оряховица