Обет за вярност
Обет за вярност
Обещавам и във вярност се вричам,
да си пазя в сърцето любимата есен.
Питаш, защо така я обичам,
че утеха намирам под сянка на кестен?
Понякога тъжна, и тя като мен,
топлото търси, далече от хората.
С усмивка се връща при миг споделен,
пазен на тайно място в природата.
Понякога, слънчева, топли с лъчи,
рисува на воля с цветни боички.
Няма как да затвориш очи,
и да не видиш, как радват се всички.
Затова обещавам, във вярност се вричам,
за мен есента е жената любима.
И тъжна, и весела, аз я обичам,
щастлив съм, че тук е, и че я има.
Явор Перфанов
03.11.2019 г.
Г. Оряховица
:)
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
