Веселин Ханчев в переводе Марины Тумановой

Веселин Ханчев
ПОСВЕЩЕНИЕ

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
 
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
 
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
 
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
 
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
 
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
 
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

 

Веселин Ханчев

ПОСВЯЩЕНИЕ

Перевод Марины Тумановой

 

Чтобы остаться навеки на свете,
Даже за краем земного пути,
Самую сущность во всяком предмете
Переосмысли и вновь воплоти.

Так же лоза замыкает пространство
В спелые гроздья, а дерево — в плод,
Так же пчела из воздушного танца
Делает кружево сладостных сот.

Так же и женщина, чрево которой
Дышит любовью  в  её естестве,
Так же земля выступает опорой
Птицам, деревьям, траве и листве.

Сделать и выстрадать надо немало.
Каждая вещь да родится опять,
Чтобы всё то, что нам на душу пало,
Новым огнём  не устало сиять.

Пусть же искания ранят больнее,
Этих мучений прервать не спеши -
Так остаются благие идеи,
Свежие шрамы на лоне души.

Как же иначе, без этой мороки,
Ниве людской урожай принести?
Как создаются бессмертные строки?
В космос бескрайний ложатся пути?

Как же иначе искать и бороться,
Встать, опираясь на друга плечо?
Греться лучами закатного солнца
Сердцем стремиться вперёд горячо?

Ласку и правду, борьбу и засаду,
В небе мелькнувшую ярко звезду -
Всё настоящее выстрадать надо,
Вырастить в  тайном душевном саду.

Самую сущность во всяком предмете
Переосмысли и вновь воплоти,
Чтобы остаться навеки на свете,
Даже за краем земного пути.

 

 

+1
11:10
34
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!