Перевод стихов Пети Йордановой (Школьные косички, Первый снег, О чём распевают сверчки).

1. Школьные косички (Петя Йорданова, творческий перевод)

Две школьные косички, как два крыла у птички,

Мне мама заплетала на зорьке по утрам.

И сны мне снились дивные, как будто птицей светлою

Над синими лесами лечу я к облакам.

 

Мечты мои далёкие, мечты неповторимые,

Вплетённые в косички умчались птицей вдаль.

А я смотрю на небо, на облака красивые,

Закутанные в белую, прозрачную вуаль.

 

1. Ученически плитки (Петя Йорданова, оригинал)

Плитките ми бяха две крила

Две крила,

Изплетени от мама,

Зад сьня на сините поля

Да намеря планина голяма

И да чуя от небето глас,

Че сега сьм птицата любима,

Да се влюбя като всички аз,

И да бьда пак неуловима.

 

Вместо дом – да мисля за небе,

Вместо сьн –

Да тьрся аз зорница,

Че живота ми момински бе

Само два-три мига светла птица,

Само в два-три мига аз открих,

Че навеки може да ме има.

После двете плитки подарих

На една мечта неповторима.

 

2. Первый снег (Петя Йорданова, творческий перевод)

Из тайника далекого детсва появляется первый снег снова

И нерасказаная сказка начинает свой расказ с нежного слова.

 

Шепотом невидимым очарована, этой зимней сказки человечной

Я слышу все слова снежинок и думаю, что все вокруг будет вечно.

Что нет границ у моего праздника и ничто его не разрушит,

 

Но детсво ушло, а с ним и снежинок ласка,

Растаял снег и закончилась снежная сказка.

 

2. Пьрви сняг (Петя Йорданова, оригинал)

От тайното скривалище на детсвото

Из леде пьрвия ми сняг отново

И неразказаната още приказка

Започна да разказва

С нежно слово.

От шепота невидим омагьосана

На тази зимна приказка човечна,

Аз чувах всички думи на снежинките

И мислех,

Че е всичко вечно,

Че граница за празника ми няма

И грозното не може да го скьрши.

Но детсвото е знаело сьдбата си.

Отиде си снега.

И приказката свьрши.

 

3. Песня свечков (Петя Йорданова, творческий перевод)

О чём распевают сверчки,

О том, что с друзьями вместе

Им под луною и звездами

Хорошо распевать песни эти.

 

Поют они не для славы,

А так же не ждут наград.

И каждый, кто слушал их песни –

Доволен и песням их рад.

 

Поют они на просторе,

Без дирижерской палочки

Такое созвучье в хоре,

Что им позавидуют ласточки.

 

О чём распевают свечки?

Их песни конечно о лете,

О том, что наш мир прекрасен

И жить хорошо на свете.

 

3. Песните на щурците (Петя Йорданова, оригинал)

Щурците пеят не за слава

Отвьнка по законам прост,

И не че някой там им дава

За песните им нови пост,

И не по ничия порька,

И не по диригентски знак,

А просто от човешка мька

Или от нова радост пак.

 

И просто за това, че още

Отвьтре нещо ги зове,

Че чуват още в летни нощи

Едничко свойте гласове,

Че пеят честно и щастливо,

А не с наведени очи.

И затова при тях фалшиво

Не може нищо да звучи.

0
06:21
58
RSS
Нет комментариев. Ваш будет первым!