Луната

Луната

Няма я вече онази монета,
която в джоба ми бе за храна.
Гладен останах на тази планета,
но душата е сита, с красива луна.

За декември, небето е ясно,
и студът се е скрил, далеч зад звездите.
Тук, на Земята, щом мръкне е тясно,
и мракът те стяга, силно в гърдите.

Монета последна днес се превръща,
в кръгла луна, над всички да свети.
И който може нощта да прегръща,
той светлината докрай ще усети.

Явор Перфанов
09.12.2019 г.
Г. Оряховица