Калта в душата

Калта в душата

Аз не съм Бог, а на всички простих,
но остана малко кал в душата.
Не се измива с разказ и стих,
стои си на дъното, там при тъгата.

В нея потъваха толкова хора,
трудно излизат оставят следи.
А след тях чувствам умора,
и нищо не е както преди.

Но гледам напред, дори и с калта,
нали тя ме кара да бъда земен.
Не потъвам, когато имам любовта,
живея в свят от приказка, вълшебен.

Явор Перфанов
20.12.2019 г.
Г.Оряховица