И кучетата
И кучетата
Дори кучетата общуват,
през дворовете лаят.
Споделят, радват се, че съществуват,
не крият нищо, от началото до края.
Не скриват, когато са щастливи,
нито щом от човек са наранени.
Не говорят, но показват, че са живи,
а в очите им са чувства съкровени.
И когато го забравят или захвърлят далече,
песът ще си отиде от човека последен.
Ще изскимти и ще пожелае «Хубава вечер!»,
свит в ъгъла на тротоара леден.
Явор Перфанов
16.07.2020 г.
Г. Оряховица
<img height=«16» width=«16» alt="
Прочли стихотворение или рассказ???
Поставьте оценку произведению и напишите комментарий.
