Зимата на моето детство

Влюбена в чудните зими

на детството — с дълбокият сняг.

По бели, вълшебни килими

играх, летях… растях.

С шейната правих пъртини.

Помня – облаци от смях.

И Зимата с пръстите си сини

щипеше с размах, а аз — търпях!

В снежинка се превръщах -

нежно като нея танцувах.

Снежен човек прегръщах

и портрети в снега рисувах.

А после в топлата стая

до прозорец носле долепила

с наслада отпивах от чая

и гледах студът -

с палка от лед дирижира.

Дядо шеташе из двора

оставяйки следи по снега.

Галеше агънца в обора

 наместваше шапка –

напук на студа.

Зимни спомени улавям -

тях времето прережда.

Грижи и тревоги забравям.

Белотата носи ми надежда.

Миглена Хаджипенчева