Георгий, считаю некорректным то, что мы развели дискуссию под стихотворением Елены. Но прежде, чем мы ее закончим и останемся при своем мнении каждый, отвечу Вам — некоторые семена теряют всхожесть на второй-третий год, некоторые сохраняют десятки лет, но они не вечны.
Ирина, а вот сколько времени может существовать (жить) сама по себе яйцеклетка? А сколько может жить семечко? Да, по сравнению с яйцеклеткой — вечность. Отсюда и поэтический, да и ни только поэтический вывод: растение взращивает (творит) в себе вечность, что животное в принципе делать не может…
Огромно благодаря за оценката. Поезията на Дебелянов е едно уникално явление не само за българската литература, но и за световното. Образите му са силни, слогът му е изящен, фонетичната музика на творбите му е зашеметяваща. Надявам се, да съм успяла в известна степен да направя препрочит на тази емблематична творба, която ми е една от любимите, още от студентските ми години.
Преводаческата дейност е само един от аспектите на спектъра от талантите ти, Натали! Справила си се перфектно — с усет, отношение и професионализъм! Успех! Оценката ми е максимална — 5!
Дебелянов е най-лиричния български поет. Наталия е успяла да предаде в най-чист вид нежната носталгия на поета, пастелната мекота на спомена, дебеляновия усет към тъгата. Изкуството на преводача е мост, по който достигаме други светове. Наталия се е справила прекрасно!
Ирина, я — не ученый, а тем более не ботаник и не зоолог. Я — поэт-мыслитель. Тимирязев в этом (поэтическом) случае для меня не авторитет: Тимирязеву, как говорится — тимирязево; а мне, поэту — поэтово. Да, конечно же, солнце и звезды — творят свет, Но растения и только растения — творят вечность. Почему Вы никак не хотите принять во внимание, что именно семечко (костяшка) — качественно иная форма жизни, а именно — законсервированная на веки вечные жизнь (говорю метафорой, как поэт). И такой законсервированной на вечность формы жизни нет в животном мире…
И Вам желаю успехов в творчестве и благоденствия в жизни!