Чудесата на снега

Чудесата на снега

Зима.
Снегът е прегърнал земята в танц под нежната музика на тишината.
Красота. Спокойствие. Вълшебство.
Студено е. Температурите са минусови. И само слънцето може да се зарадва на бялата феерия навън. Слънцето и лъчезарният човек.
Снегът е събирал неизречените думи на хората, капка по капка. Вземал е хвърлени по земята чувства и ги е складирал в най-доверените си облаци. Цяло лято е наблюдавал, как човек от човек се отдалечавал и как топлината се превръщала в незапалим въглен, черен, горчив и мръсен. Навеждал побелялата си глава, когато слушал обидни думи. Дори в някои зими е идвал много по-късно от обикновено, защото се чувствал наранен от поведението на хората. Но каквото и да се случвало, той винаги е идвал. Завивал земята със снежното си одеало и се радвал на чистата и искрена обич. Носел студ и вятър и заледявал пътищата. Строил големи преспи, крепости, с които пазел своята любима. Затварял хората в домовете им и всяка капка, събирана през лятото, се бе превърнала в снежинка. Снежната покривка навън, рисувала чудна картина вътре, край запаленото отново семейно огнище. Топлината се връщала. Хората започнали отново да си говорят. И когато думите започвали да свършват, се доближавали до прозореца и се наслаждавали на величествения шедьовър на природата.
Надеждата, че под снежната покривка взема първите уроци от живота идващата пролет, носела усмивка, която доскоро е била забравена. Снегът бе чист и бял, като душата на един обичащ човек. Не очаквал нищо от никого. А само раздавал своята прегръдка на жадната за ласки земя. И в отплата, тя криела калта от разочарованията си. Има ли сняг, няма и прах. Навсякъде блестяло от чистота.
Снегът надничал през потните прозорци. Радвал се на топлината в стаите на жилищата. Доволен, че е помогнал във всеки дом да има запалена лампа. Да свети. И давал всичко от себе си, за да бъде колкото може по-студено навън. Никой да не излиза от семейното огнище. Правил непристъпни пътища и пътеки, обличал ги в лед. Дори викал на помощ и мрака. Идвала вечерта. След нея и нощта. И студ сковавал всичко, което можело да предизвика тъга. И спомени, и лоши думи, и дори и мълчание.
Зима.
Сняг.
Какво по-хубаво време за прегръдка!

Явор Перфанов
09.02.2020 г.
Г. Оряховица