Бялата шапка

Бялата шапка

-Бабо, искаш ли да излезем на разходка?
Теди, дванадесет годишно момиче, беше дете на родители, които не полагаха достатъчно грижи за него.То растеше с помощта на техните близки.Красива и нежна, тя с тъга гледаше болната си баба, сякаш предусещаше раздялата с нея.
-Искам, Теди, времето е хубаво.
Момичето внимателно настани жената, огледа дали липсва нещо, излязоха на улицата и заключи пътната врата.
Още с първите минути навън, жената усети слънчевата милувка и се опитваше да забрави за болката, която разкъсваше ходилата ѝ и със стиснати устни премрежваше поглед за да се наслади на топлината.
Теди тикаше количката като внимаваше да не попадне в някоя дупка или да не премине през камъче, да не тръсне и подскочи, защото знаеше, че баба ѝ ще изпита болка.
Излязоха на главната улица.
Болната жена се взираше във всяка къща, във всеки стълб.
Сякаш се събуждаха спомени.
Пред очите ѝ минаха мигове, които я усмихнаха.
Първият учебен ден на сина ѝ.
Как на всеки 15 септември по този път вървяха с букет за любимата класна.
Разходките вечер докато беше млада и здрава, тичащите деца, каращите се майки.
Какъв живот!
В изтощеното и слабо тяло премина тръпка.
Въпреки, че беше лято, стана ѝ студено.
Теди я загъна и продължиха напред.
Сякаш слънцето ги придружаваше нарочно за да им се порадва.
-Теди, спри!
Искам да влезем в този магазин.
Посрещна ги ведра жена около петдесетте.
Тя изгледа продължително клиентите.
Смесица от съжаление и сълза се видя в очите ѝ.
Теди наведе глава, усетила тъгата ѝ.
А баба ѝ погледна към една бяла шапка.
-Искам да я пробвам!
Продавачката я подаде, сложи я на главата ѝ.
Жената се погледна в огледалото и замълча.
Нищо не се бе запазило от хубостта ѝ.
-Вземете я, госпожо!
Подарявам ви я!
Такава радост, такова щастие и желание да скочи от инвалидната количка, да я видят с новата шапка.
Да се похвали, че е подарък.
Да я видят хората, колко ѝ прилича.
Веднага я преряза болката и седна.
Не можа да помръдне.
Продавачката и Теди плачеха.
Слънцето се скри.
Жената почина след четири дена.
С изживян топъл момент с бялата шапка.
Бяла лястовица.
Желание за живот, когато надежда вече няма.

Явор Перфанов