Страхът и неговите производни

    Страх. Само при мисълта за тази дума, човек може да настръхне. Толкова много съгласни букви на едно място, несъзнателно дават съгласието на хората да се страхуват. Както всяко нещо в природата, така и страхът се размножава. Той има две деца, тревогата и безпокойството. И като всеки баща се грижи за тях. Възпитава ги. Учи ги на нови неща. И след време те знаят толкова много за слабите места на хората, че стават лидери, които с лекота ги управляват. Всеки човек се страхува. Може би единствените спокойни мигове са когато се събужда сутрин. И те продължават до първото кафе, когато започват плановете за деня. Когато чертае идващите часове, човекът се страхува да не би да бъде изненадан от непредвидени ситуации. Често не е готов за тях. И може би не знае, че всъщност хубави неща се случват без да ги иска. Но така е възпитан, да планува. Не може да се остави на течението, каквото е щастието, защото във всяко нещо има рамки, от които не бива да се излиза. Страхът е навсякъде. Той прави така, че обзема мислите и кара човека да живее с него. Много често хората си казват, че имат нужда от почивка. Да идат някъде сами. Но дори и да стане, то пак ще се страхуват, защото носят същите мисли в себе си. Където и да идат. Мечтата на човек е да бъде спокоен. И за да стигно до това спокойствие, той е израствал, трудил се, борил се с трудностите в живота. И тялото му е свикнало с натовареното ежедневие. Да изкара рехраната, да се грижи за децата, да ги изучи, да повиши стандарта на живот на своето семейство. Това са неща, които носят в себе си страха. И когато хората мислят, че са готови за мечтаното спокойствие, тогава те се сблъскват с неочаквана празнота. Организмът е свикнал с адреналина, който вече го няма. Получава се паника. Изпада се в депресия. Страхът дотолкова е обсебил психиката, че неговата липса се оказва непреодолима.

Отстрани е най-лесно някой да казва на друг, че няма страшно. Ако за един едно нещо е нормално, то за някого е плашещо. Още по-голям страх в хората буди мисълта, че те няма да се справят със ситуацията. Имат чувството, че всеки момент ще излязат от стреса, но нещо ги дърпа надолу. И тогава страхуването става перманенто. От събуждането, до заспиването, ден в страх изтрива спомените от него и се превръща в бяло петно.

Както всяко нещо в живота и при страха има решение за справяне. Може би е нужно само човек да се сприятели с него. Да, както всеки приятел, така и той е коварен. Дава вид, че е до теб и те пази, а в същото време те прави уязвим и се радва, когато те води при вземането на решения. Но, ако не се сближаваш прекалено, а е просто част от нещата, с които живееш, то ти ще го срещщаш от време на време и то, когато е нужно. Защото понякога страха пази. От нежелани случки, от случайни хора искащи приятелството ти и от нелепи ситуации.

Страхът е сред хората. Дори най-смелите се страхуват. Може би от това да не загубят смелостта си. Човек трябва да е смел, страхувайки се да не повтори грешките от миналото си. Да се страхува да не загуби смелостта си, с която отстоява мнение и се грижи за близките си хора.

Страхът се грижи за човека.

И ако човекът се грижи за страха, те ще се пазят един друг.

Явор Перфанов©

25.07.2021 г.

Г.Оряховица

Разказът е от «Темата на Явор Перфанов».